„Шедьовър на танца от 21. век“
Мейл он Съндей
Акрам Кан, британски танцов артист с потекло от Бангладеш, е от най-известните и търсени хореографи за последните двайсет години. Майстор на стила „катак“, той по неповторим начин съчетава пластиката, енергията и разказвателността на традиционния индийски танц със съвременни танцови техники и теми. Изпълнението и хореографията му в редица спектакли, превърнали се в истинска сензация, му носят прозвището „танцуващият гуру“.
След изключителния успех на първата му постановка на сцената на Английския национален балет „Прах“ (“Dust”, 2014), художественият ръководител на престижната трупа Тамара Рохо кани Акрам Кан през 2016 г. да постави едно от големите заглавия на романтическия балет от 19. век – „Жизел“, в своя интерпретация. Той го пресъздава в завладяваща хореография, обновявайки историята за любов, предателство и изкупление, но същевременно запазва връзка с оригинала. Ролята на Жизел се изпълнява от самата Тамара Рохо.
Във версията на Акрам Кан Жизел е част от мигрантска общност. Тя вече е познала живота, но е запазила чистотата на душата си. Вместо в живописно село, първо действие се развива пред стените на мрачна фабрика. В музиката и танците се появят мотиви от източни култури, а танцьорите застават на палци чак в призрачното второ действие. Оригиналната музика на Адолф Адам прозвучава в осъвременена адаптация на композитора Винченцо Ламаня. За „Жизел“ Акрам Кан е отличен с Националната награда за танц 2017 за най-добра хореография на класическо произведение.
Излъчването на спектакъла е достъпно за 72 часа от 16 април, 19:00 ч. до 19 април, 19:00 ч.
ЛИБРЕТО
Действие I
Жизел е една от мигрантите-работници във фабрика за дрехи (Изгнаниците). Но фабриката е затворена и така работата им е отнета. Пред тях е изправена високата ѝ стена, която ги дели от надеждите им за препитание и сигурност. Изгнаниците се превръщат в нещо като екзотично забавление за Съдържателите на фабриката.
Заможният Албрехт се преоблича като един от тях, за да види любимата си Жизел. Но той е разпознат от Хиларион, който я желае за себе си. За да припечели нещо, той имитира Съдържателите на фабриката и търгува с тях.
Албрехт започва да ухажва Жизел, но те са прекъснати от неочакваната поява на Съдържателите. Виждайки сред тях годеницата си Батилда, Албрехт се опитва да се скрие. Жизел разпознава изящната рокля, носена от Батилда, която самата тя е изработила във фабриката. Изгнаниците танцуват за Стопаните, но танцът им е смутен от сблъсък между Албрехт и Иларион.
Бащата на Батилда се изправя срещу Албрехт, принуждавайки го да се върне при своята годеница. Когато той му се подчинява, Жизел полудява от мъка. Изгнаниците я обграждат и когато тълпата се разпръсва, нейното безжизнено тяло лежи на земята. Съдържателите се оттеглят зад Стената.
Действие II
Пред очите се разкрива изоставена фабрика, обитавана от духовете на онези, които са загубили живота си в нея, както и на самата Жизел. Тук идва Албрехт, който скърби за своята любима и проклина Съдържателите. Влиза Мирта, кралицата на вилисите (призраци на работници от фабриката, които търсят отмъщение за нанесените им злодеяния), и тя иска да прогони Албрехт. Призовава Жизел от безжизненото ѝ тяло в царството на смъртта, за да се присъедини към безутешните вилиси. Хиларион се появява и оплаква Жизел на гроба ѝ. Вилисите го заобикалят, търсейки възмездие за смъртта на Жизел, и го убиват. Албрехт се завръща и усеща присъствието на Жизел. Влюбените се събират на прага между живота и смъртта. За да спре кръговрата на насилието, Жизел се противопоставя на Мирта, която иска да отнеме и неговия живот, прощава на Албрехт и така го спасява. Вилисите отпътуват с Жизел, а Албрехт, сега изгнаник в собствената си общност, остава сам пред Стената.
За „Жизел“ на Акрам Кан: Творческият процес – вижте в Инфо+
Въведение в спектакъла:
Трейлър:
