Ваньо, майка му, неговата домашна помощница, племенницата му Соня и нейният кръстник живеят от години в забравено от бога място. Единственият човек, който внася някакво разнообразие в ежедневието им, е приятелят на Ваньо – д-р Астров, в когото Соня е тайно влюбена. Непоносимата лекота на битието им е внезапно разтърсена от посещението на бившия зет на Ваньо, Професора, и неговата с трийсет години по-млада съпруга Елена. Дремещи страсти се събуждат и преобръщат всичко.
„Вуйчо Ваньо“ (2003) е четвърта поред постановка на съвременния белгийски режисьор Люк Пърсефал върху пиеса на А. П. Чехов, като е поставял „Чайка“, „Иванов“ и „Вишнева градина“. Динамичността на актьорската игра е централен елемент на неговия подход. Тук няма руска меланхолия, живописни сцени от провинцията или опити за съживяване на миналото пред исторически реалистичен фон. Разказът представя директния сблъсък на героите, които са преди всичко просто самотни. Чехов разкрива отчаяното им желание за любов в свят, който в същността си е арогантен и егоистичен.
Люк Пърсефал е сред режисьорите, оформящи облика на съвременния европейски театър през последните десетилетия. Той завършва актьорство в Кралската фламандска консерватория в Антверпен през 1979 г. Пет години работи в KNS (Кралски нидерландски театър, Антверпен) и изпълнява няколко главни роли. През 1981 г. започва да преподава актьорско майсторство в Консерваторията, където остава до 1989 г.
През 1984 г. основава в Гент компанията „Син понеделник“ (Blauwe Maandag Compagnie) заедно с Ги Йоостен, с която постига голям успех като режисьор. През 1998 г. основава в Антверпен театъра „Хет Тунелхус“, в който се сливат KNS и „Син понеделник“. След като печели редица престижни награди и се представя на водещи театрални форуми, международният интерес към него е неизбежен. През 2005 г. Пърсефал заминава за Германия и става един от основните режисьори на прочутия театър „Шаубюне“ в Берлин. Поставял е като гост-режисьор в Мюнхнер Камершпиле, Берлинската опера, създавал е продукции за Виенския и за Залцбургския фестивал. През 2009 г. напуска Берлин и става главен режисьор в театър „Талия“ в Хамбург. За постановката си на „Всеки умира сам“ („Jeder stirbt für sich allein“) – сценична адаптация на романа на Ханс Фалада, Пърсефал е отличен с германската награда „Фауст“ през 2013 г. Не след дълго той получава и наградата „Станиславски“ от Международната фондация на името на Станиславски в Москва за приноса му към театъра в международен мащаб.
Понастоящем Люк Пърсефал продължава да работи активно към театри в Белгия и Германия.
Със субтитри на български.
Излъчването на спектакъла е достъпно за 72 часа от 21 май, 19:00 ч. до 24 май, 19:00 ч.
Люк Пърсефал: Театърът е писане върху пясък
Видеовъведение:
Трейлър:
