Оригинална анимация и документално кино, поднесени като концерт на живо.
Единият прави късометражни филми, а другият снима документално кино. И въпреки че фамилното им име е едно и също, те не са роднини. Аниматорът Брент Грийн и номинираният за „Оскар“ кинорежисьор Сам Грийн („The Weather Underground“) размиват границите на киното, като съчетават представянето на своите изключителни филми с музика на живо и разказване на истории. Докато оркестър от изтъкнати музиканти създава звуковата среда, на екрана анимационни кадри от Брент трептят в стила на южняшката готика. Сам показва завладяващи документални истории за мечтатели и реализатори: кои са дълголетниците на Америка, какво е записвал тайно великият Луис Армстронг и др. В това „кино на живо“ образи, идеи, музика и думи се преплитат всеки път наново по уникален начин.
Брент Грийн и Сам Грийн съчетават театралната ситуация и филмовото изкуство в търсене на същинската природа на киното. Днес гледането на филми става все по-изолирано, индивидуално занимание. Двамата артисти си поставят за цел да го превърнат отново във въздействаща среща и колективно преживяване.
Сам Грийн е кинодокументалист, работи и живее в Ню Йорк. През 2004 г. Грийн е номиниран за „Оскар“ за документалния му филм „The Weather Underground“, включен и авторитетното Уитни Биенале. Грийн завършва журналистика в Калифорнийския университет, Бъркли, където учи и документално кино при реномирания режисьор Марлон Ригс.
Брент Грийн е самообразован визуален артист и филмов автор. Неговите филми са показвани, често под музикален акомпанимент на живо, в различни пространства като MoMa, Walker Art Center, The Kitchen, на филмовия фестивал „Сънданс“, а също и по покриви, складове и галерии по цял свят. Той представя свои скулптурни работи и мащабни инсталации в съчетание с анимационни филми, включително и в самостоятелни изложби. Негови творби са част от престижни колекции на различни музеи за изкуство като Hammer Museum, MoMA и Музеят за американско фолклорно изкуство.
„Работата на Сам и Брент Грийн ви връща обратно към киното като колективно преживяване…. Приемете го като покана за една утопия… за онзи полъх на аромат от рая, който може да се появи в пространство, където изпитвате надежда, мислите и дишате с другите“. Ребека Солнит, писател
