Почти век след написването на драмата „Албена“, нейната героиня е от най-влиятелните и притегателни женски образи в българската драматургична класика. Албена е обект на всеобщо обожание със своята красота, жизненост, свобода на общуване. Тя като че ли носи в себе си нещо, което всеки иска да притежава – тя е толкова реален, колкото и въобразяван образ. Оттук до съдбоносната греховна стъпка обаче е въпрос само на време… И ужасното се случва. Каква е цената да си различен в едно патриархално общество? Кой е онзи инстинкт и мотив в обществото да принася жертви за поддържане на своя установен ред?

Постановката на театралния майстор Красимир Спасов хвърля нова светлина върху тази пиеса, емблематична за българската модерна драма. Театралната критика я определя като „провокативен и неочакван прочит, който не само ни връща към виталността и драматизма на една бързо развиваща се и устремена към модерния свят България отпреди Втората световна война, но прозвучава особено актуално и днес.“ (Литературен вестник)