Текстът, който служи за основа на представлението, е вдъхновен от записките на предания, разказвани в края на 19. век от различни стари хора от Ямболско, Тулчанско и Провадийско, събирани и записани от търговеца Балчо Нейков, и след това влезли в неговия летопис, състоящ се от различни автентични разкази. Тези „Сбирки от народния живот“ имат амбицията да разкажат истории за и около рода на славния войвода Стефан Караджа – рода Бинбеловци. Тази задача е възложена на „бай Балчо“ от негов познат от Министерство на просвещението „с цели най-патриотични“, но в последствие то е изоставило предадения му ръкопис в продължение на близо 90 години, защото го е счело за възпитателно неподходящ за публикуване. В текста на представлението са вплетени и описания, както и сюжетни линии и от мемоарния ръкопис „Видрица“ на поп Минчо Кънчев от Старозагорско и от други източници.