През 90-те Възкресия Вихърова е популярна с интереса си към физическия и антропологичен театър, който й донася името на един от най-авангардните български режисьори. Своя стил тя разгръща и като съосновател и преподавател в Театралния департамент към Нов български университет. В началото на новото десетилетие тя заявява “хулиганският ми период приключи”.

Това е втора работа на В. Вихърова по пиесата на Лорка. На сцената на Народния театър тя прави изненадващ и оригинален прочит на “Домът на Бернарда Алба”, в който поставя под въпрос всички клишета за “тираничната» Бернарда” и изгража един едновременно ироничен и силно еротичен спектакъл. Действието от 30-те години в Испания е пренесено в духа 60-те години, белязан от сексуалната революция, усмивката на Мерилин Монро и убийството на Кенеди. Талантливият женски екип, начело с Цветана Манева, се впуска в задълбочено изследване на противоречивите страни на женската природа.

Номинация “Икар” 2006 на САБ за режисура
Награда “Икар” 2006 на САБ за поддържаща женска роля на Жорета Николова

Спектакълът е част от Националната кампания за борба срещу рака на гърдата.

В предходния ми опит по “Домът на Бернарда Алба” попаднах в “клопката на ритуалното”, позната и предпочитана от мен тогава. В този опит ме интересува “дистанцията”, привличаща и съблазняваща за сега. Защо правя това? Може би, за да усетя силата на същестуването, поне докато трае съпротивата при трансформацията. “Непосилната лекота” на играенето като трансформация на живеенето. Текстът на Лорка си играе на 60-те години и 60-те години си играят на текста на Лорка.
Възкресия Вихърова, режисьор

Персонажите в постановката на Вихърова се превръщат в подвижни пясъци…
Страстта тук е подложена на двойно увеличение. Затова режисьорското решение на Възкресия Вихърова и Зарко Узунов е повече от провокиращо.
Вера Гоцева, сп. “Алтера”