Александър Морфов е сред режисьорите, които през 90-те години променят лицето на българския театър със спектаклите си по класически текстове, превръщайки ги в игрови постмодерни авторски колажи. Неговият креативен, залагащ на импровизацията режисьорски подход, оригиналният му и актуален поглед върху класиката, както и усетът за ярка образност и зрелищност му донасят изключителна популярност в страната и извън нея. Почти всички негови постановки са попадали в официалната селекция на МТФ “Варненско лято”. Негови спектакли гастролират в Мароко, Украйна, Полша, Австрия, Русия, Испания, Италия, Германия, Холандия. Поставя в Париж, Москва, Санкт-Петербург, Скопие и Стокхолм.
През последните години Ал. Морфов работи предимно в Русия. Там е и първата му постановка по “Дон Жуан” на Молиер (2004г.,Театър “Вера Ф. Комисаржевска”- Петербург), номинирана за “Златна маска”.
С едни от най-добрите актьори от трупата на Народния театър Морфов поставя различна версия на “Дон Жуан”, която набелязва нова посока на работата му към един все по-изчистен и концентриран стил. Режисьорът преработва текста на Молиер и прибавя към него откъси от либретото на едноименната опера на Моцарт, мотиви от пиесата на Тирсо де Молина, перефразирани анекдоти и др. Сценичният разказ съчетава в себе си епичността на киното с музикалната екпресивност на операта. Преминавайки от жанр в жанр, от иронията и пародията до екзистенциалната трагика, Морфов пренася всички противоречия, дилеми и демони на съвременния човек в сдвоения образ на Дон Жуан – Сганарел.
“Дон Жуан” на Молиер е най-интересният, най-философският и най-чистият… Тази пиеса за мен не е интересна заради любовника, известния съблазнител, мечтата на всяка жена, авантюриста. Това е само прелюдия, само украса, глазурата на едно много по-интересно и дълбоко съдържание. Става дума за един човек, който е въплъщение на свободата. Човек, който няма зависимости – нито семейни, нито религиозни, нито социални… Въпросът тук е въпрос, който срещнахме преди десетина години – когато човек е свободен, какво прави със свободата си.
Александър Морфов
Награди:
Икар 2007 на САБ за най-добро представление, за режисура и за поддържаща мъжка роля (Захари Бахаров)