2007 | Основна програма - Българска селекция Драматичен театър - Основна сцена | 02 юни , 18.30 ч.
03 юни , 19.15 ч. | 03 юни , 19.15 ч.
ДОН ЖУАН
FACEBOOK
TWITTER
Народен театър “Иван Вазов”

ДОН ЖУАН

по Жан-Батист Молиер

сценична версия и постановка: Александър Морфов
сценография: Александър Орлов, Александър Морфов
костюми: Марина Райчинова
хореография: Мила Искренова

участват:
Деян Донков, Захари Бахаров, Ана Пападопулу, Теодора Духовникова, Рени Врангова, Жорета Николова, Валентин Ганев, Валери Йорданов, Юлиан Вергов, Пламен Пеев, Руси Чанев, Филип Аврамов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Слав Бистров, Лидия Инджова, Уляна Чан

Александър Морфов е сред режисьорите, които през 90-те години променят лицето на българския театър със спектаклите си по класически текстове, превръщайки ги в игрови постмодерни авторски колажи. Неговият креативен, залагащ на импровизацията режисьорски подход, оригиналният му и актуален поглед върху класиката, както и усетът за ярка образност и зрелищност му донасят изключителна популярност в страната и извън нея. Почти всички негови постановки са попадали в официалната селекция на МТФ “Варненско лято”. Негови спектакли гастролират в Мароко, Украйна, Полша, Австрия, Русия, Испания, Италия, Германия, Холандия. Поставя в Париж, Москва, Санкт-Петербург, Скопие и Стокхолм.

През последните години Ал. Морфов работи предимно в Русия. Там е и първата му постановка по “Дон Жуан” на Молиер (2004г.,Театър “Вера Ф. Комисаржевска”- Петербург), номинирана за “Златна маска”.

С едни от най-добрите актьори от трупата на Народния театър Морфов поставя различна версия на “Дон Жуан”, която набелязва нова посока на работата му към един все по-изчистен и концентриран стил. Режисьорът преработва текста на Молиер и прибавя към него откъси от либретото на едноименната опера на Моцарт, мотиви от пиесата на Тирсо де Молина, перефразирани анекдоти и др. Сценичният разказ съчетава в себе си епичността на киното с музикалната екпресивност на операта. Преминавайки от жанр в жанр, от иронията и пародията до екзистенциалната трагика, Морфов пренася всички противоречия, дилеми и демони на съвременния човек в сдвоения образ на Дон Жуан – Сганарел.

“Дон Жуан” на Молиер е най-интересният, най-философският и най-чистият… Тази пиеса за мен не е интересна заради любовника, известния съблазнител, мечтата на всяка жена, авантюриста. Това е само прелюдия, само украса, глазурата на едно много по-интересно и дълбоко съдържание. Става дума за един човек, който е въплъщение на свободата. Човек, който няма зависимости – нито семейни, нито религиозни, нито социални… Въпросът тук е въпрос, който срещнахме преди десетина години – когато човек е свободен, какво прави със свободата си.
Александър Морфов

Награди:
Икар 2007 на САБ за най-добро представление, за режисура и за поддържаща мъжка роля (Захари Бахаров)

ГАЛЕРИЯ

FACEBOOK
TWITTER