Години наред Елида Вангел съществува като черупка, захвърлена на дъното на тъмното море. Нейният живот е спрял в един момент от миналото, който за нея е много по-истински от настоящето и по-щастлив от бъдещето. А на брега на фиорда хората се радват на топлите летни дни, влюбват се, мечтаят – на север през лятото слънцето изгрява дори посред нощ. . .

„Жената от морето“ е сред най-известните символистични пиеси на норвежкия драматург, баща на модерната драма Хенрик Ибсен. Пиесата е превръщана в опера, в балада и има няколко екранизации, в една от които участва и голямата бергманова актриса Лив Улман. Пиесата е фокусирана върху съдбата на Елида Вангел, омъжена за д-р Вангел, лекар в малък норвежки град. След години отсъствие нейната стара любов – моряк, се завръща и тя е изправена пред тежък избор.

Младата режисьорка Василена Попилиева предприема значителни съкращения в текста и създава един интимен спектакъл с опитен актьорски състав от различни поколения. В него като основна тема стои стремежът към вътрешна свобода: „свобода, която идва не с напускането, не с промяната на външните аспекти на живота, а само тогава, когато човек успее да се раздели с онова, вътре в себе си, което го държи закотвен на едно място.“