„Ако погледнем назад към цялата наша история – съветска и постсъветска –  тя изглежда като огромен общ гроб и кръвна баня. Един вечен диалог на палачи и жертви“. Това са думи на беларуската писателка Светлана Алексиевич, която в своите книги събира разкази и проследява емоционалната история на съветското и постсъветско време посредством внимателно изграден колаж от интервюта с негови свидетели. Тя получава Нобеловата награда за литература за своя роман „Време секънд хенд“ (2013), наричан „симфонична устна история за разпада на Съветския съюз и възникването на нова Русия“. Романът е последван от вълна от сценични адаптации в страни от бившия Източен блок и режисьорът Иван Добчев прави своята със „Светлото бъдеще на битака“. Тя придава плът и глас на един колективен образ на т.нар. homo sovieticus, оживяващ на сцената като трагичен хор от гласове сред купчина от стари вещи и предмети – отломки на обещаваното „светло бъдеще“.

Верен на принципа на Театрална работилница „Сфумато“, Иван Добчев създава спектакъла в рамките на задълбочено творческо ателие, в което събира актьори от различни поколения. Представление, което общува през способността за емпатия и е мощен жест на стремежа за разкриване на истината за едно противоречиво време, както и за непроницаеми страни на човешката природа.