“Трамвай „Желание” на Тенеси Уилямс става театрален хит през 1946 г., донасяйки му наградата „Пулицър”, както и световна слава след екранизацията на Елия Казан с Вивиан Лий и Марлон Брандо. Пиесата е причислена към американския следвоенен реализъм, който Уилямс обогатява с тънкия си усет за метафора и дълбок психологизъм. В повечето си пиеси авторът изследва социални проблеми през идеята за водещата роля на насилието и сексуалността. След постановката си от началото на 90-те на сцената на Сливенския театър, Крикор Азарян за втори път поставя „Трамвай Желание”. Неговият аналитичен и детайлен прочит излиза извън популярните представи за мачизма на Стенли Ковалски и претенциозността на Бланш Дюбоа.

Този път исках да проследя историята с втурването на тази странна жена в живота на едни обикновени хора, за да се стигне накрая до въпроса кой е луд и кой е нормален. Занимаваше ме защо през цялото време всички приемат лъжите на Бланш, а единствения път, когато казва истината, я обвиняват за луда.
Крикор Азарян, режисьор

…провокативен текст, добър актьорски състав и режисура, изследваща душевни кризисни състояния. Постановка, която няма да остави равнодушен никой от своите зрители.
Богдана Костуркова, в-к “Демокрация”