Хайнер Мюлер пише своята версия по „Филоктет” на Софокъл в ГДР в края на 50-те и нач. на 60-те и взима Филоктет като модел на фаталната двойственост на истината и лъжата. Той преработва античната трагедия като пиеса-урок за манипулацията на отделния човек за политически цели. Една от основните сюжетни промени, които Мюлер прави, е заличаването на хармоничния финал в текста на Софокъл, постигнат посредством dues ex machina, и заставя персонажите да разрешат сами един неразрешим конфликт.
Димитър Гочев поставя за първи път текста на Мюлер през 1983 г. в Театър „София” и постановката му влиза в историята на българския театър. Провокиран от нея, Хайнер Мюлер пише прочутото си писмо до режисьора, което се счита за точно толкова важен документ на театралната му поетика, колкото и самите му текстове за театър. „В телесния език на вашата постановка в театър „София” видях превода на текста в театър, трансформацията на сюжета от възел на противоречията в тест за изпитание на участниците, съпротивата на телата срещу насилието на идеите, ДУМАТА, КОЯТО ЩЕ СТАНЕ СМЪРТ”, пише той в писмото си. Спектакълът привлича вниманието на немските театри върху него и той получава покана да поставя в Кьолн, а после и в други градове.
Днес Димитър Гочев повече от двайсет години поставя предимно в Германия и е признат от критиката за един от най-ярките режисьори на немскоезичната сцена.
Премиерата на ”Филоктект” на сцената на „Фолксбюне” е през 2005 г. в деня на 76-тата годишнина от рождението на Хайнер Мюлер. Тя се състои като почитане на паметта на драматурга. “Гочев е самият Филоктет” обявява актьорът Йозеф Бирбихлер. По негова идея Димитър Гочев за първи път излиза на сцената във впечатляващо трио със Самуел Финци, който вече от години се е наложил като един от най-изтъкнатите актьори на немския театър, и самия Бирбихлер. Суров и аскетичен, силно напрегнат и интензивен, спектакълът е пределно оголен, приличащ на открита репетиция. Тримата играят като клоуни и гладиатори, заложили и изправили един срещу друг своя светоглед. Този път на програмата към спектакъла пише „режисура: няма”.
със субтитри на български
