Младият чешки театрален режисьор Ян Микулашек ползва за основа дневниците на режисьора и сценарист Павел Юрачек. Той е от значимите фигури на Новата вълна в чешкото кино през шейсетте години и заедно с Вацлав Хавел и редица други интелектуалци-дисиденти слага подписа си под „Харта 77” – независима гражданска инициатива, която действа в Чехословакия между 1977-1992, поставяйки си за цел да отстоява спазването на демокрацията и гражданските права и свободи. Бележките от дневника му отразяват възхода и падението на един талантлив творец, намиращ се в конфликт с обществената и културна среда, както и със собствената си бохемска индивидуалност. Дневникът е не само изключителен поглед към характера на Юрачек, към разбирането му за света и за хората около него, но и към атмосферата в „златния век“ на чешкото и европейското кино. Ян Микулашек създава от него завладяващ политически театър, в който впечатляващо съчетава естетиката на театъра и киното.