КЛЕМАН ДАЗЕН ПРЕОТКРИВА ЖОНГЛИРАНЕТО ЗА ТАНЦА.

Какво кара жонгльора непрекъснато да хвърля топка във въздуха, след като знае, че в даден момент тя все пак ще падне на земята? Паралелът между безкрайната дейност на жонгльора и мита за Сизиф е очевиден – изглежда във всяка работа, във всеки занаят съществува някакъв парадокс…

В „Хуманоптер“ (нещо между човек и насекомо) младият жонгльор и режисьор Клеман Дазен поставя едно мини общество от седем жонгльори, които непрекъснато подхвърлят във въздуха топки. Свободно летящи и падащи, те създават  внушителен образ, на фона на който човешкото тяло изглежда особено уязвимо. Повторението на действието до абсурд и до виртуозност е движещата сила в това необичайно представление.

„Целта ми беше посредством изтощителна работа с тялото и сложна техника за жонглиране да създам алегоричен образ на множеството значения и възприятия за работата в нашето общество. Но представлението е и като възхвала на бавността в отговор на потребността ни в днешно време да намалим темпото.“  Клеман Дазен

Още от детска възраст Клеман Дазен се вдъхновява от движението и постигането на контрол върху тялото. Тренира гимнастика, а на 16 години започва да се занимава с цирк и най-вече с жонглиране. Преминава също през класове по хип-хоп, театър и акробатика, изучавайки възможностите и границите на различните техники. През 2009 г. става част от Националния център за цирк във Франция, където се среща с изявени артисти и развива интерес към смесването на съвременен танц, хип-хоп и жонглиране. Постепенно започва самостоятелна кариера и представя свои работи из цяла Европа.