Маргарита Младенова е сред българските режисьори, поставяли най-проникновено и задълбочено неуловимия Чехов. Пиесата “Чайка” има особено значение в творческата й биография. През 1989 г. именно с нея в своебразен спектакъл – манифест съвместно с Иван Добчев двамата режисьори откриват Театрална работилница “Сфумато”. През 1995 отново двамата организират ателие върху същата пиеса с участието на френски актьори в Театър Пари Вилет. А през 1996г. постановката им върху “Вишнева градина” с френски акьори участва в театралния фестивал в Авиньон. Трайният интерес на Маргарита Младенова към творчеството на великия руски драматруг кулминира в самостоятелно представление, което обещава уникално театрално преживяване.

“Нека вдигнат тая завеса, така е някак нелепо” – казва Дорн след провала на Треплевото представление.
“Чайка” на Варненския театър върви след поетичния опит на Константин да вдигне завесата между тук-сега и там-винаги, между метеорологията и метафизиката и от “там” да зададе мярка на живота “тук”. Без това четвърто измерение човек “губи мярката” на битието, закърнява интуицията му за предназначение, поболява се душата му. Умира приживе – а “докторът го няма”.
Маргарита Младенова