Пиесата „Ботушът“ от Лило Петров започва с едно от най-зловещите събития в българската история – избиването на регентите, министрите и народните представители на 2 февруари 1945 г. Динамичната ѝ драматургия ни разкрива последствията от тези убийства върху палачите и невинния свидетел, принуден да зарови ямата, в която са хвърлени телата. Образите са отлично изградени, а репликите им са точно намерени и съответстващи на характерите на героите. В съвременната ни драматургия „Ботушът“ е един от първите опити да се разкаже за това нечовешко деяние на комунистическата власт, наложена и укрепена от червената армия, окупатора на Сталин. „Ботушът“ звучи твърде актуално за днешните разделни времена, в които отново се избиват невинни хора от същата империя, явно непроменила се и след повече от седемдесет години. Вярвам, че този текст трябва да има своя среща с възможно най-широка публика.
Емил Андреев, писател

В „Ботушът“ разсъждаваме над човека и кога той се превръща в сатанинско творение, в нещо, обратно на самия него.
Стоян Радев Ге.К., режисьор