Явор Гърдев е един от най-оригиналните български театрални режисьори. Работил върху разнообразни текстове и автори, той демонстрира и траен интерес към съвременната руска драматургия: „…като привърженик на радикалната отвореност на културите съм твърдо убеден, че източноевропейските култури само печелят от поддържането на близостта помежду си.“ (Явор Гърдев). След постановките му по Оля Мухина, Алексей Шипенко и Олег Богаев, които въвеждат тези автори на българска сцена, Гърдев се обръща и към Иван Вирипаев.

Иван Вирипаев е драматург, сценарист, актьор, театрален и филмов режисьор. От 2006 Вирипаев е артистичен директор на театър „Практика“. Пиесата му „Кислород“ се възприема като манифест на новото руско поколение и е определяна за едно от най-съвременните и новаторски театрални явления. Автор е на 6 драматургични текста, отличавани на национални и международни театрални фестивали. За „Валентинов ден“ (2001) получава наградата на Президентския съвет за Принос в националната литература.

Пиесата е своеобразен послепис на социалистическата трагедия „Валентин и Валентина“ от Михаил Рошчин. Историята на тийнейджърите от 70-те в пиесата на Рошчин е продължена до бъдещата 2012 и е превърната в мелодраматичен фарс с емоционален и ироничен съвременен език. Необичайната му фрагментарна структура играе с времето между минало и бъдеще, както и с различни реалности на спомени, сънища и настоящето на действието, композирани в умел монтаж.

Спектакълът ситуира действието в абстрактна надуваема стая-батут – терен, в който свободно се пресичат години и спомени от живота на героите. В майсторски овладяно съчетание на ирония и драматизъм, актьорите енергично изиграват тази сърдечна и силно емоционална пиеса за любовта, както я определя режисьорът.