Те са безлични, инертни, аморфни. Плъзгат се по повърхността на материята, наслаждават й се, поглъщат я и тя ги поглъща. Играят помежду си, докато играта не стане опасна – границата между инфантилно удоволствие и хищна агресия е съвсем тънка. Те дъвчат – непрекъснато и все по-лакомо, плюят и отново дъвчат. Има ли изход от омагьосания кръг на консумацията?
Далечна отправна точка на този движенчески пърформанс е древният еврейски мит за героя Голем – неодушевено създание, на което човек вдъхва живот като изписва магически думи върху хартия и ги поставя в устата му. Същество без собствена воля, обречено покорно да върши всичко, което му се повели. „Голем“ аскетично избира рутинното действие на дъвченето на дъвка за средство на театралното търсене. Дъвката е овкусена, химична, неразграждаща се. Единствената ѝ функция е удоволствието. След дъвчене тя се изплюва и се превръща в боклук. „Голем“ изследва консумацията като псевдосбъдване на неосъзнати и никога несвършващи мечти. Вечният блян по рай като цикъл на „пустота – консумиране – замърсяване“.
Представление на едни от най-интересните изпълнителки в съвременния танц и пърформанс в България под режисурата на непредсказуемата Анна Данкова.
Номинация за наградата „ИКАР“ 2017 за дебют
Представлението е финансирано от Столична програма „Култура“ на Столична община за 2016 г. и от Министерство на културата.