“Коко” разказва за сложния и противоречив живот на революционерката в модата на 20 век Коко Шанел. Пиесата е структурирана върху диалога на Младата Шанел и Старата Шанел, в който различни събития от биографията й се коментират от две гледни точки, принадлежащи на една и съща личност, но отдалечени във времето. Режисьорът Възкресия Вихърова отстранява всички останали персонажи от текста
на авторката и се интересува не толкова от хронологичното пресъздаване на биографията, колкото от възможността да изпробва различни стратегии за сценичното реконструиране на един живот.

Възкресия Вихърова е едно от емблематичните имена в българския театър от края на 80-те и 90-те години, основател и преподавател в Театрален департамент на Нов български университет. В работата си тя изследва различните възможности на психологическия и физическия театър. В “Коко” Възкресия Вихърова съчетава изразните им средства, като поверява ролята на Младата и Старата Коко на актриси от различни поколения и стилистики. Овладените психологически жестове на Цветана Манева и физическата експресия на Ася Иванова постигат интересна и въздействаща симбиоза.

Саня Домазет е сред успешните съвременни сръбски автори на романи, театрални текстове, радиодрами и филмови сценарии. Изявява се и като театрален
и литературен критик в ежедневника Данас.

Може ли един текст за биографията на една жена да стигне по-далеч от „жълтия цвят”? Сигурно! В предварителната си работа и по време на целия репетиционен процес ежедневно използвах ресурса на Google, даже не толкова текста на авторката, колкото Google… И така дефинирах жанра – интернет естетика с малко лукс (геометрията на арх. Зарко Узунов и детайла на Веселин Йорданов, звуковата среда на Асен Аврамов) и живо актьорско преживяване с „Чувстващия глас” на Цветана Манева и „Чувственото тяло” на Ася Иванова… За повече информация виж Google, Coco Chanel.
Възкресия Вихърова