Стоян Радев е от младото поколение български режисьори, с пет постановки зад гърба си и три номинации за режисура: „Соларис” от Ст. Лем (за наградата „Аскеер” 2000); „Саломе” по текстове на О. Уайлд, Н. Казандзакис и Вл. Соловьов ( Аскеер” 2003 и „Братя Карамазови” по. Ф. Достоевски (за наградата „Икар” 2006). Внимателното и детайлно отношение към текста и психологията на персонажите, както и изчистеният и минималистичен сценичен език са се превърнали в отличителни черти на режисьорския му почерк. Той е доразвит в най-новата му постановка „Куклен дом”, с която Театър „Българска армия” отблязва 100-годишнината от смъртта на Х. Ибсен.

В постановката си Стоян Радев се отказва от няколко неща от традиционния тип поставяне на знаменитата пиеса на Ибсен: премахва второстепенните персонажи, не пресъздава подробно средата и обстановката и не наблягана върху феминистичните тези и акценти. Фокусът е съсредоточен върху междуличностите взаимоотношения на главните персонажи, а актьорите търсят сложната психологическа мотивация на действията на техните герои. Аскетизъм във външното решение, концентрация на емоционалния живот в един вълнуващ спектакъл, който вниква в съкровените и болезнени взаимоотношения на съвместното живеене.

„Пиесата разказва една, сега можем да кажем това – често срещана семейна история. Ние няма да се опитваме да я дешифрираме. Нито да открием това, което би ни се привидяло като дълбочина зад простия поток на случващото се… Това, което ще се постараем да направим, е просто да явим този текст. С доверие – така, както той ни се е разкрил. Да го живеем, без да му отговаряме и без да го определяме.“
Стоян Радев