Режисьорите Маргарита Младенова и Иван Добчев основават Театрална работилница Сфумато като територия за театрални търсения и изследвания. Постановката Лазар и Иисус е част от продължителния интерес на програма Архетипи към забравените/ забранените текстове и намирането на тяхната театрална поетика. Един от ключовите спектакли в тази посока е Апокриф от 1997 по старинни апокрифни текстове.

В основата на спектакъла Лазар и Иисус е едноименният разказ от 1977 на писателя Емилиян Станев (1907-1979), чиято стогодишнина от рождението се чества и от ЮНЕСКО. Самият автор го нарича апокриф. Той пресъздава част от библейския сюжет за възкресяването на Лазар от Иисус, но се отклонява от каноническата версия, според която със своето възкресение Лазар е предтеча на Възкресението на Христос и на блажените мъртви, които в деня на Страшния съд ще видят Царството небесно. Режисьорът Иван Добчев съчетава разказа с новозаветни и некaнонични християнски текстове. Проследява метаморфозите на Лазар преди и след неговото възкресяване, и се интересува от празнотата, която Лазар изпитва след него. Една театрална притча за вечното търсене на божественото от човека, този път в самия себе си.

Лазар и Иисус е в разпознаваемия за Сфумато изчистен и лаконичен, но интензивен театрален изказ и богата символна образност. Със специфична музикалност и ритмика на речта, с актьорско присъствие, концентрирано в знакови жестове-образи, спектакълът постига силни внушения и очертава едно от съвременните проявления на екстатичния театър.

В “случая Лазар” се предполага, че пребиваващият Отвъд е разгледал Царството, но на всички въпроси относно пейзажи и образи от там “възкръсналият” мрачно мълчи. В деня на самото чудо, когато вижда очите на възкресения, Иисус казва на висок глас пред учениците си: “Днес нашият брат Лазар изгуби Царството Небесно…” Нашият спектакъл ще изследва тази загуба и всички последствия от нея.
Иван Добчев