Вторият спектакъл от програма „Към Дамаск” на ТР „Сфумато”, посветена на творчеството на Стриндберг. Общото между двата спектакъла – „Жюли, Жан и Кристин” и „Мъртвешки танц” –режисьорът М. Младенова открива в „неромантичния, безсрамно-жесток поглед към човека между Ерос и Танатос”.
М. Младенова синтезира и фокусира текста на Стриндберг върху изострянето на взаимоотношенията между тримата основни персонажи и ги представя като фарс, напомнящ естетиката и ироничния хумор на абсурдизма. Персонажите създават собствения си ад, в който любовта им е преобърната в омраза. В тяхната измислена вечна игра между живота и смъртта, те яростно въвличат и приятеля си Курт. Едгар, Алис и Курт сякаш са последните живи хора на земята, живеещи сред някаква своя собствена, вътрешна смърт.
Стилизиран и силно експресивен, спектакълът, чиято образност напомня известната картина на Мунк „Викът”, въздейства като трагикомичен театър на ужасите: пейзажи от ада вътре в личността.
“Froken Julie”: смъкване в еротичното като низко и унизително. Смъртта като изход. Но все още има „Кажи, че ме обичаш!”. Години по-късно „Мъртвешки танц”.
-Можеш ли да обичаш грозното лице на ближния? (Достоевски)
– Не мога, това е свръх силите ми. (Стриндберг)
Любовта е свлечена в Омразата. Омразата като страст, форма на живот, унищожителна стихия. Смъртта не идва, защото отдавна е дошла, отдавна е тук. Жива смърт. Танцува с нас. Танцуваме с нея… Големият цивилизационен проект за Човека с главна буква се проваля в човека. “
Маргарита Младенова