Стилиян Петров е от най-новата вълна млади режисьори, представени на МТФ „Варненско лято”. Дебютният му спектакъл „Части от цялото” по Й. Радичков (2005 г.) е отличен с наградата на САБ „Икар” и е поканен в официалните селекция на няколко български фестивали, (вкл. МТФ „Варненско лято 2005”). Следва авторският колаж „Нощта отвътре”, а най-новата му премиера е на екперименталната камерна сцена на НТ „Иван Вазов” – „Става дума за любов, или е опит за самоубийство” от Фиона Спрот – моноспектакъл на актрисата Параскева Джукелова. С. Петров режисира също и радиопиеси, представяни на международни фестивали.

“Невинните” е резултат от дълготрайното сътрудничество на режисьора с един от най-продуктивните и поставяни български автори – Теодора Димова. Спектакълът е изграден върху сценична преработка на нейния роман „Майките”, отличен с голямата награда на националния литературен конкурс “Развитие 2005”, както и с голямата награда за източноевропейска литература за 2006 г. на издателство „Визер“ – Австрия.

Три жени се срещат в чакалня на полицейско управление, където децата им са задържани и разпитвани в обвинение за убийство на тяхната учителка. Там се натъкват на мистериозна жена, която познава тайните на децата по-добре от собствените им майки. Същевременно като документални кадри тече разпитът на децата, чиито разкази звучат напълно отчуждено и непроницаемо. Чрез прецизна работа върху психологическия портрет и с помощта на интересния актьорски квартет С. Петров изгражда чист и въздействащ камерен спектакъл, който води към болезнения въпрос за детското насилие, за невинността и вините в най-близките семейни отношения и в обществото като цяло.

„Започнах да пиша „Майките”, след като през пролетта се случи онова убийство, когато две 14-годишни момичета убиха своя съученичка. През есента последваха други убийства, извършени от деца… Тези убийства са знак, че в обществото ни се случва нещо, което до този момент не се е случвало. Че сме преминали някакви граници, които не могат да бъдат преминати”.
Теодора Димова

„Невинните“ е като P.S., като продължение на „Майките. Става дума за най-страшното и необратимо закъснение – закъснението да обичаш.“
Стилиян Петров