Оперната оратория или както още я наричат драматичната легенда „Проклятието на Фауст“ е едно от най-високите достижения на романтичната музика, написано през 1846 г. от Ектор Берлиоз. Личност с неспокоен, вечно търсещ и разкъсван от противоречия дух, композиторът през целия си живот развенчава и преобръща парадигмите в изкуството, обогатява музикалната форма, разкрива нови звукови хармонии, прави блестящи нововъведения в оркестрацията и създава програмния симфонизъм, оказвайки огромно влияние върху развитието на музиката. Идентично със светоусещането на композитора, безсмъртното произведение на Йохан Волфганг фон Гьоте „Фауст“ предоставя идеалния сюжет за развихрянето на композиторския гений. Берлиоз изгражда една магнетична и мащабна музикална структура за солисти, хор, оркестър и балет, която представлява съвършено нов за времето жанр. С дълбокия си философски и драматичен потенциал „Проклятието на Фауст“ упражнява своето магнетично въздействие и отправя своите интелектуални и естетически предизвикателства и към съвременните творци.