„Сарабанда“ е старинен испански танц в характерно бавно темпо, използван от композитори в различни епохи. Сарабандата е в сърцевината на последния сюжет в творчеството на Ингмар Бергман, признат още приживе за класик като драматург, сценарист, кино и театрален режисьор. Първоначално той е написан за телевизионен филм, който се появява през 2004 г. като част от поредицата „Сцени от един семеен живот“.

Постановката на Иван Урумов е първата театрална среща на българската публика със „Сарабанда“.  Тя започва с на пръв поглед необяснимата поява на Мариане в дома на Йохан– интелектуалец в края на своя изпълнен с любовни връзки живот, оттеглил се в усамотение и изолация. Двамата са бивши съпрузи с много недоизказаност и сложни отношения помежду си. Другите образи в пиесата са Хенрик  – син на Йохан от друг брак, и неговата дъщеря Карин, млада и талантлива виолончелистка. Представлението протича в срещи между четиримата, винаги по двама и никога заедно. Те разкриват сложността на човешката личност, която неизменно се изгражда, изменя, разкривява във взаимодействието с другите. Всички те са в онзи момент от живота, когато настава време за равносметки. Как в него, в плетеницата на сложното минало изглежда бъдещето? Именно съдбата на младата Карин е в центъра на тази сарабанда.

Иван Урумов поставя пиесата сякаш с диригентска палка, с плавност и прецизна отмереност, изграждайки завладяваща театрална сюита. Той разчита текста на Бергман без да търси излишни ефекти, но и без да спестява от всички негови нюанси, за което допринася чувствителната игра на актьорите.