Нобеловият лауреат за литература Харолд Пинтър пише „Стари времена” като пиеса за капризите на паметта, които правят неуловимото минало настоящ съперник. То става повод за развихряне на напрегнати битки с чувствата, стигащи до емоционални „изригвания”, ловко овладени от опитните актьори. Борбата за сила и контрол е от най-стихиен вид, а оръжията са секс и слово, намеци, смущение, неудобство, осуетяване на планове… Няма ясна граница между истина и лъжа, между реалност и нереалност. Спектакъл, който привлича с взирането си страни от човешката природа, които могат да изглеждат едновременно заплашителни, необясними и енигматични.