„Три сестри” е от най-поставяните пиеси на Чехов, а според Крикор Азарян е и най-безнадеждната. Копнежите на сестри Позорови по далечната Москва са се превърнали в нарицателно за пропилените мечти и стремежа към друг, по-хубав живот, свят, бъдеще. Спектакълът е своеобразно продължение на Чайка, но този път в образите на чеховите герои се въплъщават талантливите актьори от трупата на Младежкия театър. Тягостното усещане за безвъзвратното отминаване на времето е още по-осезаемо и болезнено, а фокусът върху начините, по които персонажите тълкуват въпроса за смисъла на живота, е още по-засилен.

Сигурно е вярно, както казват някои, че твърде късно посягам към гениалния текст на „Три сестри”… Съвършенството на тази пиеса много задължава режисьора. По разни причини. Плашат го томовете книги, изписани от умните хора, размишлявали каква е драмата. Респектират го великите режисьори, които са поставяли на сцената, великите актьори, които са играели. А в моята скромна нива на режисьор, аз винаги съм искал две… или три неща. Ето ги: Точно сега имам необходимост от тази пиеса, за да разкажа като свои мислите и чувствата, които са заложени в нея. Второто е да има трупа. Много важно е дали срещаш точно актьорите, които оптимално биха могли да пресъздадат точно този живот. И третото: творческата атмосфера, духът. Аз ги намерих тук, в Младежкия театър.
Крикор Азарян