Крикор Азарян е сред ключовите български театрални творци от втората половина на 20 век. Характерно за неговия поетичен театър е умението образно-сетивно да извежда парадоксални контрасти с хумор и страст към театралната игровост. В богатата му творческа биография, обхващаща текстове на всякакви епохи и стилове (Шекспир, С. Бекет,
Й. Радичков, Д. Дуковски, Б. Папазов и мн. др.), драматургията на Чехов заема особено място. Двете му постановки по „Вишнева градина”, отново в Театър „Българска армия”,
са се превърнали в христоматийни. През 2008 САБ удостои режисьора с награда Икар за цялостно творчество. За първи път Азарян се обръща и към най-загадъчната пиеса на руския драматург – комедията „Чайка”, и я поставя в нейната многозначност и сложност. Към съкратения й текст са добавени реплики от дневници на Чехов и други негови пиеси. Постановката не се стреми към радикални и новаторски решения, а се вглежда в света на отделните персонажи, в спецификата на техните взаимоотношения и уникалното присъствие на всеки един от тях. Но сякаш основното действащо лице е изтичащото време, подсилено от неумолимото усещане, че всичко не е било така, както ни се е искало. Спектакълът печели наградите: Икар 2008 на САБ за най-добър спектакъл, за режисура, за главна женска роля (Бойка Велкова) и за поддържаща мъжка роля (Мирослав Косев).

Чехов ми е близък с полифоничния си поглед. Камерата му не следи събитието, а е с няколко гледни точки. Винаги има някаква паралелност и тя изгражда история. Тези контрасти: високо – ниско, силно – слабо, голямо – малко, правят внушенията много по-значими, отколкото значението на произнесените думи. И това е театърът! А защо точно „Чайка”? Това е една фундаментална пиеса с комплекс от вечни теми. Това е пиеса за любовта, за смъртта, за творчеството. И още: за конфликта между поколенията, родители – деца. Всичко най-съществено е тук, за най-глобалните неща е тази пиеса и те са вплетени в тяхната органична връзка.
Крикор Азарян