Ателието “Стриндберг в Дамаск” е последната фаза от програмата на ТР “Сфумато”, посветена на творчеството на Аугуст Стриндберг “Към Дамаск”. То е създадено съвместно с Георги Тенев – писател и драматург, и се ръководи от режисьора Иван Добчев. В него участват едни от най-интересните и нестандартни лица на българската театрална сцена.
Когато говорим за „театрално ателие”, ние имаме предвид едно по-широко и смело разбиране за спектакъла. За допълнителна творческа функция на актьорите. За съвместно изследване на драматургичната територия. Не за „работа върху спектакъл”, а за „път към творческо намерение”. Дейност, в която автор-режисьор-актьор не губят традиционната си йерархия, но се натоварват с повече кретаивна отговорност.
„Стриндберг в Дамаск” е ателие в своята втора фаза.
„Огромната пиеса на Стриндберг – един хаотичен текст за театър, озаглавен “Към Дамаск”, – се поставя рядко, четена е от малцина. Да бъде разбрана адекватно, е трудна задача, ако не познаваме в детайли феномените в биографията на Стриндберг: пътувания до ръба на лудостта и може би отвъд нея, увлечение по окултни науки, семейни сътресения, кошмарни отношения със съпруги и жени извън брака, жени на приятели, жени-фантоми и жени фантазии, жени-предатели.
Параноидните, натрапливи пасажи в биографията на Стриндберг съвпадат като вълни с особения опит, „разпит на себе си пред себе си”. На това ни прилича експериментът в стриндберговия свръх-проект “Към Дамаск”: опит да се извърви път към откровение, към невъзможно покаяние, при това – с болезнена яснота за дълбочината на личното неверие. Един опит в състояние на разколебаност дори за най-естествените факти – като състоянието на душевното здраве и собствения разум.
Това е ръбът, на който трябва да се намираме – между крайности, между утвърждаващия и отричащ патос.
„Една паметна Среща от “Деянията на Апостолите” е матрица, структурна философия на опитите в това театрално ателие. Среща, която слага кръст и преобръща наопаки пътя на едно намерение – чак до неговото отрицание.“
Иван Добчев, Георги Тенев