„Аз съм Христо Мутафчиев и съм тук, за изиграя пред вас пиесата „Плач на ангел“ на Стефан Цанев, най-добрият драматург според мен.“ Така започва спектакълът, който пресреща личностите на двамата изявени театрали. Христо Мутафчиев влиза в образа на Райчо, който излиза от затвора и попада в среда, където доминира усещането, че със свободата е  злоупотребено. Парадоксално, той решава да се върне отново в затвора, неспособен да се приобщи към новия свят.

„В „Плач на ангел“ един малък човек отчаяно повдига големи въпроси. Отчаяно, защото не е могъл да им отговори, не е могъл да се справи с живота и даже казва, че не го е живял. Затова по своя воля се отказва от своята воля… Но истинската ценност на този текст, поне според постановъчния екип на спектакъла, не се ражда от патоса на нерадостните констатации, споделяни от големите хора, а просветва в признатата безпомощност на малкия човек, живеещ не тук или там, а на Земята. Защото когато разбереш колко си малък под необятното звездно небе, тогава може да се открие по-голям смисъл, различен от привидностите, които те карат да влизаш в ненужни борби, без да подбираш средствата… За да бъдем честни с публиката, ние умишлено се отказваме от играта на превъплъщението и само разказваме за отчаяния малък човек, до когото трудно можем да достигнем. Нека този театрален ход се чете като жест на смирение.“
Стоян Радев

Награда „Аскеер“ 2021 за водеща мъжка роля (Христо Мутафчиев) и за режисура (Стоян Радев)

Номинация за „Аскеер“ 2021 за съвременна българска драматургия (Стефан Цанев)