Вечер с нови версии на два балета, променили танца през ХХ в.
Наричат канадската хореографка Мари Шуинар „шаман на съвременния танц“. Нейните представления са населени с архаични и анималистични същества, с гротескни и сексуално заредени движения. Това важи в пълна сила и за двойната вечерна програма, представяща собствените й интерпретации на революционните балети „Следобедът на един фавн“ и „Пролетно тайнство“.
Когато поетът-символист Стефан Маларме пише „Следобедът на един фавн“ през 1876 г., той сбъдва мечтата си да създаде театрална поема. Нейната музикалност вдъхновява Дебюси за своя прелюд „Следобедът на един фавн“ (1894 г.). През 1912 г. Вацлав Нижински създава по нея първата си хореография за авангардния „Балет Рус“ в Париж. Публиката била шокирана от чувствените, еротични движения, от суровата и животинска природа на тялото в един танц, който скъсвал дръзко с класическата традиция.
Мари Шуинар съхранява духа на големия Нижински. Тя изследва снимки на негови произведения и в собствената си хореография запазва характерните плоски профили, излезли сякаш от фрески и барелефи от античността на Египет и Гърция. На сцената оживява един фавн, идващ от архаични времена. Седемте нимфи от хореографията на Нижински, тук са символизирани от светлините на седем прожектора.
„Пролетно тайнство” с музиката на Игор Стравински и хореографията на Нижински бележи навлизането на модернизма в танца. И тук Мари Шуинар отново открива импулс за нова интерпретация. За разлика от повечето версии на „Пролетно тайнство“, тя композира сценичното движение около множество солови изпълнения в опит да пробуди чрез силни и чисти движения мистерията във всеки един от танцьорите. „В моето „Пролетно тайнство“ не разказвам история“, казва тя, „няма развитие, причина и следствие. Има само синхрон. Като че ли се връщам в момента веднага след появата на живота. Представлението е разкриване на този момент. Имам чувството, че преди него е имало изключителна експлозия на светлина, някакво рязко просветване.“
През 1978 г. хореографката Мари Шуинар от Монреал представя първата си танцова творба „Кристализиране“, която й създава репутация на оригинален артист. Следват я още трийсет сола, представени на международната сцена и превърнали се в едни от емблемите на съвременния танц от последните 30 години. През 1990 г. тя основава собствена компания, носеща нейното име. Оттогава представя продукциите си по цял свят. През 2007 г. компанията дори се мести в собствена сграда „Espace Marie Chouinard“ в Монреал.
Много от хореографиите на Шуинар остават години наред в репертоара на компанията, като например „Пролетно тайнство“, което се играе вече повече от 20 години. Те са част от репертоара и на различни балетни компании по света.
Мари Шуинар се изявява и като писател, сценограф и светлинен дизайнер, като фотограф и кино режисьор. Творчеството й обхваща поеми, мултимедийни и фото инсталации, филми и музикални видеа. През годините Мари Шуинар развива собствена танцова техника, която преподава заедно с танцьорите си в уъркшопи и майсторски класове. През 2011 г. основава международната Награда за танц на Монреал. Самата тя има многобройни отличия – носител е на Ордена на Канада през 2007 г., на американската награда „Беси”, на титлата Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата (Франция, 2009) и мн. др. Нейни продукции са представяни на водещи международни форуми и сцени като Венецианското биенале, „Импулстанц“ – Виена, „Танц през август“ в Берлин, „Театр дьо ла Вил” в Париж и др.
