Български режисьор поставя в македонски театър пиеса на румънски драматург за съдбата на Балканите в края на XX век. Гледните точки се пресичат в театралната постановка, която въздейства като документален филм за едно близко време на война, национализъм и изпитание на човешкото, погледнато през психологията и съдбата на две жени.
Живеещият във Франция румънски автор Матей Висниек пише „Жената като бойно поле” през 2000 г. В нея той среща американката Кейт и босненката Дора в болница в Германия. В конфронтацията им постепенно се разкриват страни на емоционалната и лична история на човека като самостоятелна индивидуалност и като етичен субект на фона на изпълнени с непреодолени общности конфликти времена. Българският режисьор Владлен Александров създава многопластов контекст на действието, като го подлага на наблюдение, настанявайки го сред видео камери и документални кадри от войната. В „Жената като бойно поле” той се отправя в търсене на онези опорни точки, които могат да противодействат на разрухата и унищожението чрез техните градивни противоположности.
„Жената като майка… жената като любовница… жената като вик…. жената като плач… жената като експеримент… жената като река… жената като океан от емоции… жената като счупено огледало… жената като истина… жената като бойно поле…” Владлен Александров
2009 | Основна програма - Международна селекция Драматичен театър - Сцена филиал | 09 юни, 20.15 ч.
