Най-новата премиера на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе връща към сценичен живот една от знаковите пиеси на Йордан Радичков – „Лазарица“.

В „Лазарица“ Радичков превръща човешкото съществуване в изпитание между земното и отвъдното, между смешното и трагичното, между думите, с които човек се опитва да подреди света, и невъзможността той да бъде докрай обяснен. Лазар е самотник, разказвач, свидетел и участник в собствената си история – фигура, в която се срещат народният човек, философът по неволя и героят на абсурда. Неговото говорене е опит за оцеляване; начин да удържи паметта, страха, самотата и непрестанното чудо на живота.

В постановката си Боян Иванов се обръща към Радичков през живата природа на театъра – през превъплъщението, разказването и играта като начини за създаване на свят. Ситуациите се заплитат леко нелепо, разговорите кривват в неочаквани посоки, а смехът се появява точно там, където най-малко го очакваме. Под повърхността обаче остава онова неспокойно радичковско усещане, което човърка и не дава мира. В този сценичен прочит дори звуците се раждат пред очите и ушите на публиката – стъпки, животни, буря, шумове от видимото и невидимото пространство. Всичко се случва тук и сега, като част от играта, сякаш самият свят се сглобява наново на сцената.

В центъра на този сценичен свят е Милен Димитров, чиято актьорска работа носи спектакъла като монологична изповед, като игра и като ритуал. Неговият Лазар е едновременно смешен и трагичен, грубовато земен и метафизично самотен. През него преминава характерната за Радичков способност да се говори за големите въпроси – смъртта, страха, смисъла, човешката участ – през привидно делничното, през смешката, през парадокса и неочакваното отклонение.

Спектакълът вече предизвиква интерес и извън страната, като има покани от два международни фестивала.