Едноактната пиеса “Не аз” (1972 г.) на носителя на Нобелова награда за литература Самюел Бекет (1906 – 1989) е един от шедьоврите в жанра. Женска уста, осветена в тъмнината от един единствен лъч светлина, отприщва накъсан монолог за нейния тъжен, самотен живот, докато един мълчалив “слушател” я наблюдава и отвреме на време повдига ръка в жест на безпомощно състрадание. В “инсталацията” с музика на живо на И. Добчев нейната история е раздробена в три женски монолога, отправени към Слушателя, застинал в метафизичен унес над тяхната участ. Спектакълът отбелязва 100- годишнината от рождението на Бекет.

„Бекет е надникнал в най-скритата дълбина на човешкото, когато “цялата тази ранна априлска утринна светлина” изчезне и живото все още съзнание се озове в тъмнината. Какво има там? Какво става с нас там?… Нашият спектакъл се оттласква от метафизичната безизходност на ситуацията и се опитва да я мултиплицира чрез утрояване на основния протагонист в пиесата. Три женски усти, три опита да изповядат/оправдаят/смирят смисъла на съществуванеито с неговия край.“
Иван Добчев