В писмо Ф. Достоевски споделя, че в романа си „Идиот“ се е стремял да „изобрази едно съвършено красиво човешко същество“. Княз Мишкин е като Светия Глупак, истински християнин в един нехристиянски свят, както го определят в духа на литературата от 19 в. Адаптацията на Маргарита Младенова на обемния роман се концентрира върху червената нишка на отношенията му с Настася Филиповна. Жестът на състрадание като единствен път, по-скоро опит, за спасяване на човешкото – с риск да станеш обект на присмех, да бъдеш обявен за „идиот“, отритнат, и надеждата друг да повтори този жест, после трети и т.н., въпреки „провала“ на предишните, е основен интерес и апел на режисьорката.

„Идиот“ е преведен в характерния за „Сфумато“ екстатичен и експресивен театрален език, който сякаш извира из дебрите на човешката душа. На сцената достойно застават актьори от най-новото поколение, както и преобразена до неузнаваемост Радина Кърджилова.

Със субтитри на английски език.